Когато сутринта ви свършат яйцата, а на път за работа спукате гума, понякога е достатъчно само да се изкажете за това в края на деня. Когато обаче "изказването" стане твърде интензивно и кара всички участници да се чувстват изцедени, може да се наложи да разберете какво представлява травматичният дъмпинг.

Изхвърлянето на травма е, когато човек разтоварва травмата си върху някого, който не е способен или не желае да я обработи, оставяйки този човек да се чувства прегорял, с негативно въздействие и в неблагоприятно психическо състояние.

Как изглежда изхвърлянето на травми в една връзка и как човек да осъзнае, че споделя прекалено много преживяванията си и вреди на хората, които го слушат? С помощта на психолога Прагати Сурека (магистър по клинична психология, професионални кредити от Харвардския медицински институт), която е специализирана в решаването на проблеми като управление на гнева, родителски проблеми и бракове без любов и насилие.чрез ресурсите за емоционални способности, нека разгадаем всичко, което трябва да се знае за травматичния дъмпинг.

Какво представлява изхвърлянето на травма във връзката?

"Дъмпингът на травмата е, когато един човек говори без филтриране на друг, без да мисли за последиците, които може да има за другия човек. Често човекът, който прави дъмпинг на травмата, дори не пита слушателя дали е в състояние да слуша, а естеството на травматичните инциденти, които се споделят уязвимо, може да направи слушателя неспособен да ги обработи или да не може да ги оцени."

"Пример за изхвърляне на травма е, когато родител може да разказва прекалено много на детето си. Той може да говори за нещата, които не вървят добре в брака, или за насилието, на което е подложен от страна на свекървата. Детето може да няма емоционалната възможност да слуша, нали? Но тъй като родителят изхвърля травма, той не се съобразява с отрицателното въздействие, което това може да има върху детето, и продължава да разказва", казва Прагати.

Когато човек е във връзка, може да изглежда, че споделянето на травматичните ви преживявания е оправдано, тъй като така двама души буквално постигат емоционална близост. Но ако партньорът ви не е в състояние да обработи сериозността на информацията, която ще споделите, това се превръща в негативно преживяване и за двама ви.

Те може да не знаят как да реагират, тъй като не са сигурни как да го обработят. Ако в момента самите те преминават през труден период, разказът за токсичната ви майка или за насилието, на което сте били подложени като дете, може да ги постави в по-лошо психическо състояние.

Изхвърлянето на травма, т.е. пренебрегването на емоциите на човека, който слуша, се прави най-вече неволно. Ето защо е важно да се разбере разликата между изхвърлянето на травма и изказването.

Изхвърляне на травмата и освобождаване от нея: каква е разликата?

Казано по-просто, когато изказвате чувствата си пред някого, вие водите разговор с взаимност, като същевременно не говорите за травмиращи случки, които ще разклатят психическото състояние на слушателя.

От друга страна, изхвърлянето на травми се прави, без да се отчита дали човекът, с когото разговаряте, е в състояние да се справи или да слуша, и се стига до прекомерно споделяне на травматични мисли и преживявания. То произтича и от това, че човек не е в състояние да осъзнае сериозността на нещата, които споделя.

Възможно е човек да не е осъзнал, че даден инцидент е травмиращ, да се е дистанцирал от него като механизъм за справяне и да говори за него с небрежен тон, което обърква слушателя.

"В много случаи при споделена връзка хората разговарят и се питат как се чувства другият. Но при изхвърлянето на травма хората са толкова погълнати от емоционалното си състояние, че не оставят място да помислят как то влияе на другия. Неудобно ли е на другия човек? Прекалено трудно ли е да го усвои?

"Това е проява на проблеми в общуването. Няма взаимно споделяне, няма диалог, а е монолог. Много пъти хората го правят на брат или сестра, на дете, на родител, без дори да осъзнават физическото и психическото въздействие, което оказват върху другия. Когато говорим за здравословно вентилиране с партньора, човек се придържа към "Когато видях това действие, това, което преживях, е това" и не есамовиктимизация от рода на: "Ти ме накара да се чувствам така".

"Но когато в една връзка има травматичен дъмпинг, може да се стигне до обвиняване на другия. Човекът продължава да разказва за това: "Днес си направил това, вчера си направил онова, преди пет години си направил онова", казва Прагати.

Защо се случва изхвърлянето на травма във връзката?

Сега, след като знаете отговора на въпроса "Какво представлява изхвърлянето на травма?", може би ще е полезно да разгледате какви са причините за това. Тъй като човекът, който споделя прекалено много за трудните неща, през които е преминал, няма да бъде съпричастен към това как се чувствате, докато слушате, може би разбирането на причините за това може да помогне.

Свалянето на травма може да е признак на посттравматично стресово разстройство или други личностни разстройства, като нарцистично личностно разстройство или биполярно личностно разстройство. Прагати помага да се изброят няколко други причини, поради които хората могат да изберат да свалят травма:

1. Възможно е семейната им динамика да е изиграла определена роля

"Стресовите фактори в ранното детство могат да играят роля за това, защо човек започва да изхвърля травми. Възможно е самите хора да са били получатели на това. Може да са имали родител, който е споделял прекалено много. Може да са виждали подобни модели в семейството си. В резултат на това те се включват в подобни разговори, тъй като вярват, че така общуват хората", казва Прагати.

Проучванията показват, че когато едно дете преживява по-здравословна семейна динамика, то има по-големи шансове да израсне като по-добри родители и по-добри партньори. Но когато расте във вредна среда, това се отразява не само на междуличностните му отношения, но и на физическото и психическото му здраве.

2. Когато не се отчитат нуждите на другите

"С навлизането на социалните медии станахме все по-безчувствени към нуждите на другите. Много пъти хората просто приемат, че е нормално да изхвърлят травмата си върху някого или върху социалните медии, без дори да се замислят как може да накарат слушателите да се почувстват", казва Прагати.

Примерите за травматичен дъмпинг могат да се видят навсякъде в социалните медии, където може да се качва и споделя изключително графична информация за злоупотреба, без да се обръща особено внимание на това какво въздействие може да има върху зрителите. Когато човек е зад екрана и не общува с друг човек, "Какво е травматичен дъмпинг?", няма да му хрумне.

3. Терапията все още се смята за признак на слабост

Според проучването 47 % от американците все още смятат, че търсенето на терапия е признак на слабост. "Хората смятат, че е по-добре да кажат на приятел или член на семейството за своите "проблеми". Ако отидете на терапия, вие признавате, че нещо наистина не е наред с брака ви.

По принцип хората се отървават от травмата, защото отричат. Те не искат да признаят пред себе си сериозността на проблема, през който преминават", казва Прагати.

Признаци, че може да сте травмаджия

"Бях наясно, че постоянно споделям прекалено много с приятелите си, но никога не съм се замисляла, че ги отблъсквам, без да го осъзнавам. Едва когато в терапията научих какво е травматичен дъмпинг, осъзнах вредните разговори, в които постоянно участвах", разказа Джесика.

Тъй като повечето хора не спират да си задават въпроси от рода на: "Дали съм травматичен дъмпинг?", освен ако невежеството им не е болезнено очевидно, вероятно дори не осъзнавате дали сте виновни за същото. Нека разгледаме няколко признака, че може би сте:

1. Непрекъснато играеш ролята на жертва

"Когато се води здравословен разговор, човек не се държи като мъченик. Той не казва неща като: "Горкият аз, винаги трябва да се справям с твоите промени в настроението, винаги трябва да управлявам брака".

"В повечето случаи манипулирането на травмата става чрез изиграване на картата на жертвата." "Ти ми направи това", "Аз се чувствах така", "Винаги преминавам през тези неща" може да са няколко неща, които казва такъв човек", казва Прагати.

2. Не оставяте място за обратна връзка в разговора

"Какво е дъмпингът на травмата, ако не разговор, при който се чувствате неоценени? Те не слушат никаква обратна връзка, стават много отбранителни. Ако другият човек се опита да каже нещо или да го обсъди, те могат да го отхвърлят и ще дадат да се разбере как не приемат любезно никаква критика", казва Прагати.

По дефиниция това явление кара слушателя да се чувства претоварен и обикновено участието му в разговора е нулево.

3. Липса на взаимно споделяне

"Когато човек е травматичен дъмпинг, т.е. когато не се съобразява с мислите и мненията на другите, той не спира да проверява въздействието, което речта му оказва върху даден човек. Това е разговор, който е лишен от взаимност. Мислите само за собственото си емоционално състояние, не оставяте място за споделена връзка", казва Прагати.

Всъщност подобен разговор показва и липсата на уважение в отношенията ви с този човек. Когато той не се интересува много от това какво мислите или не ви пита нищо за това как сте били, липсата на уважение ще стане очевидна.

4. Усещането е едностранчиво

"Обикновено, когато някой приятел, член на семейството или дори партньор споделя нещо с вас, вие чувствате споделена връзка. Но когато някой ви изхвърля травма, вие се чувствате така, сякаш човекът просто ви е изхвърлил с проблемите си, без да изчака да види как това ви влияе", казва Прагати.

Включвате ли се в интензивни разговори с хората в неподходящо време? Може би никога не сте се питали дали човекът, с когото разговаряте, е склонен да се включи в такъв разговор. Ако четенето на признаците ви е накарало да се замислите: "Дали не съм травматичен дъмпинг?", задължително трябва да разберете как да го преодолеете, за да не отблъснете всички.

Как да преодолеем изхвърлянето на травма във връзката си

"В края на краищата е важно да се разбере, че хората не правят това умишлено. Към това трябва да се подхожда със съчувствие. Очевидно има нещо, което ги е обзело толкова много, че не са в състояние да спрат потока на мислите си", казва Прагати.

Включването на думи като "травматичен дъмпинг" в речника ни не е направено, за да обезкуражи хората да говорят за това, което ги притеснява. Тъй като обаче постоянното споделяне на прекалено много неща с хората в крайна сметка ще ги накара да се страхуват да разговарят с вас, да разберете как да го преодолеете може да е въпрос на подобряване на комуникацията във взаимоотношенията ви, нека разгледаме как:

1. Терапията е създадена за изхвърляне на травми

"Тази концепция беше направена вирусна от терапевт в TikTok, който предложи на клиентите да направят това на първата сесия е нещо, което не трябва да се случва. Това е много политически некоректно. Терапевтът е обучен да изслушва клиента. Свалянето на травма при терапевта е нормално, тяхната работа е да ви изслушват и да ви насърчават да говорите дословно", казва Прагати.

"В идеалния случай човек трябва да потърси терапевт, който познава сложното посттравматично стресово разстройство, защото ако преживявате нещо отново и отново, се нуждаете от специалист по психично здраве, който има образование по клинична психология или богат опит, за да се справи с това", добавя тя.

Ако в момента се борите с въпроси като "Какво е травматичен дъмпинг и правя ли го?", групата опитни терапевти на Bonobology е тук, за да ви преведе през този процес и да ви очертае пътя за възстановяване.

2. Определете хората, с които можете да разговаряте, и поискайте тяхното съгласие

Когато осъзнаете, че претоварвате хората с разговорите си, без да ги питате как върви животът им, вие почти знаете как да го поправите. Определете няколко души, които ще са готови да ви изслушат, когато имате нужда да споделите, и ги попитайте дали ще ви изслушат.

"Преживях нещо, което ме тревожи и може би е притеснително за теб да го чуеш. Мога ли да поговоря с теб за това?" е всичко, което трябва да кажете, за да поискате съгласие. Всъщност това е и начин да бъдете по-съпричастни във връзката си, тъй като имате предвид начина, по който слушателят се чувства. Ако не го направите, това може да се превърне в случай на манипулация за изхвърляне на травма.

3. Воденето на дневник и четенето на книги може да помогне

Като си водите дневник, ще можете да обработвате собствените си емоции със себе си. Без да споделяте прекалено много или да се нахвърляте върху друг човек, писането насаме може да бъде форма на катарзис.

Прагати обяснява как четенето на книги за това, през което преминавате, също може да помогне: "Има книги за изневяра, злоупотреба, тревожност или всичко, с което може да сте се борили. Тъй като са написани от надеждни експерти в областта, те ще ви покажат признаците на това, с което се борите, и как да работите с него.

"Обикновено намирането на помощ в социалните медии не е нещо, което бих препоръчала, защото не знаете експертната валидност на човека зад видеото. Не знаете доколко човекът е подготвен да ви даде тези знания", обяснява тя.

4. Пренасочете енергията чрез терапия с изразяване или упражнения

"Неща като грънчарство, творчество или танци на музика могат да ви помогнат да се освободите от тази нагнетяваща енергия, която ви завладява. Можете дори да опитате да правите упражнения и да се изпотите. Основната идея е да се отървете от тази енергия, за да не се окажете в травматична връзка", казва Прагати.

Проучванията показват, че когато физическите упражнения се съчетават с терапия, те значително помагат при проблеми с психичното здраве и облекчават симптомите на тревожност и депресия.

Как да преодолеем травмата от изхвърлянето в социалните мрежи

Вместо да се съсредоточаваме върху това какво представлява дъмпингът на травми, може би трябва да се обърне по-голямо внимание на една много разпространена негова проява - социалните медии.

"Хората споделят твърде много в социалните медии, защото имат чувството, че получават потвърждение и се чувстват чути. В днешно време хората нямат толкова много подкрепа около себе си в своята близост. Със социалните медии те имат усещането, че това е възможно, дори и всичко да е зад екрани.

"Един от начините, чрез които някой може да спре изхвърлянето на травми в социалните медии, е като развие собствените си ресурси за емоционална способност. Това включва водене на дневник, писане, градинарство, някаква форма на упражнения, които ви карат да се изпотите. Напрежението от тази ситуация поне до известна степен отшумява", казва Прагати.

Може би най-добрият начин да го преодолеете е да се уверите, че изхвърляте травмите си пред терапевт, вместо пред близък човек. Надяваме се, че сега знаете много повече, отколкото преди, за това защо хората споделят интензивно, без да се съобразяват с това кой ги слуша, и какво можете да направите по въпроса, ако го правите сами.

Често задавани въпроси

Ако интензивно споделяте с хората травматични мисли или чувства, без да ги питате дали са способни да обработят тази информация, може би правите травматичен дъмпинг. Най-добрият начин да разберете това е да попитате човека, с когото сте разговаряли, дали се чувства негативно повлиян след разговора (който всъщност е бил монолог през цялото време). 2. Токсично ли е изхвърлянето на травми?

Въпреки че в повечето случаи това се прави неволно, то може да бъде токсично, тъй като оказва отрицателно въздействие върху психическото състояние на слушателя. 3. Манипулативен ли е дъмпингът на травмата?

Изхвърлянето на травма може да бъде манипулативно, тъй като играенето на жертва от страна на изхвърлящия може да принуди хората да го слушат. Изхвърлящият може открито да пренебрегне границите на човека и да сподели неща, които той не иска да знае.

Психология на стиловете на привързаност: как сте били възпитани влияе на взаимоотношенията