(Имената са променени с цел защита на самоличността)

Нихил и Арундати завършват три щастливи години от брака си. Арундати не е много доволна от предложението за брак, но се поддава, доверявайки се на избора на родителите ѝ. Всичко се оказва перфектно, отвъд представите ѝ.

Идеалният съпруг

Никога не ѝ каза "не", никога. Винаги подкрепяше всичко, което Арундати искаше да направи. И двамата работеха по цял ден и се прибираха вечер.

Имаха си готвач. Нихил им правеше сутрешен чай и я събуждаше с усмивка. Те бяха най-хубавата част от деня ѝ... всеки ден.

Моля, активирайте JavaScript

Тогава тя го срещна

Арундати често закъсняваше от работа или имаше планове за вечеря с колеги от офиса, или за кино късно вечер, а Нихил никога не задаваше нито един въпрос. Той я познаваше добре и ѝ се доверяваше. Арундати го уважаваше за това. През тези дни Арундати се сближи с един човек в офиса ѝ. Той беше шефът ѝ, Дхирадж. Беше по-млад от нея, приличен мъж. Водеха смислени разговори всеки път, когато имаха време дасамите те. Офис бюра, кафенета, вечерни кафета, а понякога дори и вечери... те никога не изпускат нито една възможност.

Той имаше приятелка, а Арундати беше омъжена жена и въпреки това никой от двамата не можеше да контролира това, което се случваше между тях.

Когато Арундати си беше вкъщи, тя се чувстваше виновна. Не можеше да установи визуален контакт със съпруга си. И това, което я убиваше, беше, че той никога не се съмняваше в нея... никога не беше подозрителен за каквото и да е. Понякога Арундати разменяше съобщения с шефа си късно вечер, лежейки до Нихил, и въпреки това той никога не повдигаше вежда.

Невидима линия, която никога не са пресичали

Когато Нихил заминаваше по работа извън града, Арундати отиваше при Дирадж. Прекарваха по цели нощи заедно... говореха си, гледаха филми, седяха в прегръдките си и намираха утеха в компанията си. Разменяха си по някоя целувка тук-там и се прегръщаха доста често, но нямаше нищо повече от това. Имаше безброй нощи, които Арундати прекарваше в апартамента му, но никога не спяха истински.заедно. Никой от двамата не искаше това. Дирадж се радваше на всичко, което я правеше щастлива, и никога не правеше нещо, което я караше да се чувства неудобно.

И двамата обичаха партньорите си, но в същото време не можеха да си устоят.

Може би това беше начинът, по който си допаднаха, или емоционалната връзка, която Арундати изпитваше към него, или начинът, по който се усмихваше и се смееше, когато той беше наблизо. Той я караше да вярва в книги, блогове и приказки. Споделяха най-смелите си фантазии и все пак имаха сходна ценностна система. Беше като необяснима връзка, която Арундати споделяше с него. Арундати никога не се е чувствала толкова близка с някого в живота си,дори на съпруга си и се чувстваше толкова успокояващо, че не можеше да изрази тези емоции с думи.

Арундати знаеше, че онова, което е в сърцето ѝ, не е правилно. От друга страна, Нихил и тя планираха да създадат семейство. Не беше честно да постъпва така с него. Не можеше да стане майка и да има връзка с друг мъж! Това беше твърде много, за да се справи.

Нещо повече, ежедневната вина я убиваше, съвестта ѝ не беше готова да я понесе повече.

И затова Арундати трябваше да сложи край на това. Опита се да се дистанцира от Дирадж, но просто не беше възможно да стои далеч от човек, с когото работеше по цял ден.

Арундати подаде оставка. Дирадж беше шокиран, но знаеше през какво преминава тя. Арундати не можеше повече да прави това на съпруга си. И за двамата беше добре да останат разделени, а това беше възможно само ако тя напусне работата си.

Никога досега не се бе чувствала така, но не можеха да продължат. Сега имаше само спомени, които да й останат за цял живот.